Madame Toannet. La lettre
"Мадам, дуелът май ще се забави
ще стигне ли писмото ми до Вас,
не знам, любима, (виждам стадо крави)
в ума си чувам топлия ви глас...
… и ако днес мъжът ви ме простреля,
спасявайки семейната си чест,
ще помня ароматната постеля
и тъй интимният ви нежен жест,
от който всичко в мене беше струна
и смея да твърдя, че бях скала
(мъжът Ви с гняв надписал е куршума –
мишената е моята глава)…"
Реши мадам да изяде писмото,
закърши пръсти с яростта на рис,
че вместо чай да пие днес в леглото
търпи отново мъжкия каприз –
дуели, пури, даже куртизанки,
а привечер и чашите с порто́...
– Мари! – (къде е тази хулиганка!) –
По гащи съм и чудя се защо...
– Мадам, задачата си тъкмо свърших.
Приготвих белия ви тоалет,
а както винаги (по повод същи)
и траурен. При повече късмет.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
благодаря ти и за добрите думи...
