Магьосник и царедворец

''О, магьосник, чудотворец!

О, мъдрецо, стари влъхва!

Чух аз свенлив царедворец,

Че вълшебство край теб лъхва.

Че вълшебство, странна сила,

Се носило в таз пещера.

И явих се с молба мила.

Край тез скали и езера.

Бе ране́н от вража стрела

Нашият цар и спасител!

Помогни му в замък ела.

Има нужда от лечител.

От лечител, от вълшебник

Се нуждае, другарю мой.

Аз виждам, ти си отшелник.

Аз виждам, тук е домът твой,

Но търси при нас задруга!

Не отказвай, като камък:

Изпълни на нас услуга

И побързай, влъхва, в замък!

Пък в награда — бързоног кон,

Несметен дар и богатство!

Това бива вече закон —

Без владетел плаче царство!''

''Ясно, ясно — ще помогна!

Ще помогна — ще даря дар,

Ала не знам как ще смогна,

Как да спася ранени цар?

Има начин с боговете!

Ще питам тях за отвара!

Ще търся из световете,

Но ще зърна здрав пак царя.''

И преровил книгите той.

Намерил той там лекарство,

И подготвил способът свой

Се запътил към царство.

Всесилният, могъщ влъхва,

Дава царю течност, живец,

Лекува го, живот вдъхва

И той става кат младенец.

Как очи му горят, кипят:

С вълшебства и чародейства,

Те никога, уви, не спят —

Каква сила над тях действа?

И той става — ветрец лъхва.

Царят чувства тоз чуден лек;

Усмихва му се и влъхва.

И той става кат нов човек!

В награда маг получава

Богатство и бързоног кон.

Дарбата му се изучава:

Това бива царски закон!

''Магьоснико, съдружник мой!

Лечителю, благодаря.

Ти възвърна в царство покой.

В знак на почит теб ще даря,

Дом, славата на вълшебник,

Званието, царски влъхва,

Знай, вече не си отшелник.

Твоята мощ полза вдъхва.''