Намерих гроба ти – унили хризантеми
наоколо със сетни сили тлеят.
Град паметници – безутешно неми –
бездушни мраморни отломъци белеят.
Изсъхнало дърво стърчи наблизо
разперило печални, голи клони
и смъкнало зелената си риза
последни листи гробището рони.
Ръми. Прозрачна мрежа мята
през сивата мъгла дъждецът дребен
да приласкай през сълзи красотата
от безчовечността погребана. ...