Aug 2, 2008, 8:04 AM  

Магиите 

  Poetry » Other
698 0 5

Магиите не се развалят в полунощ;
развалят се със първото сбогуване,
когато мъката те среже като с нож,
когато е пропуснато целуване.
Когато слънчевият лъч блести
върху гърба на щастие, което си отива,
магията стопява се в искри,
пламти с бенгалски огън,
съска и пращи,
като настъпен спомен,
който още жив е.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Публикувано във:

 

Сп. Простори бр. 1 2012 с.8

 

Алманах Нова българска литература; Поезия 2018, с. 241

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??