Магия
Те, моите приятели, са стиховете...
С прегръдка все ме теглят към звездите!
И толкова са смели и открити,
че плуват като златни рибки в дните ми.
Понякога в тях кротко отлежава
горчивото, от вино по-резливо.
Нерядко ги откривам в тишината,
където Бог съдбите ни избира.
Отпивам от магията на жестовете,
които покрай мен жонглират.
Дочувам ги виновно как проплакват,
че никъде не ме откриват.
Душата ми е амфора дълбока
и страшни са пътеките ѝ нощни,
но всеки път, щом вятърът надникне,
се радвам, че ме мисли още...
Като прашинка тичам из всемира –
прехласната, щастлива и смутена.
И с пролетта върху снега разцъфвам
като прозрачна плетена дантела.
Нарочно ли дъждът със сняг се върна?
Навярно нещо иска да ми каже...
Със слънчева усмивка ме прегърна
и пак закрачи весел по паважа.
© Спаска Попова All rights reserved.
