МАГИЯ
Душата ми сега гори, изгаря...
пречистила греховните ми длани.
Вълшебно ме докосна със дъха си.
Осъди ме на" смърт „във твойта драма.
Да бе замръзнала реката помежду ни,
а то магия някаква ни завъртя...
Гореща ще скове и двама ни съдбата.
И сок горчив сега налива дивата лоза.
И сладък дъх на плодна есен
на прага ми внезапно ще почука.
Камбанен звън - от Рая чудна песен.
Защото пак те има под сърцето...
Тука!
19.06.07г
© Василена Костова All rights reserved.
Поздрав и усмивки!