Вчера те зърнах...
Вървеше по плажната ивица,
а след теб можех да видя зрънца от спомени,
отпечатани по тялото на мекия, огнено-дъждовен пясък.
Морето целуваше ходилата ти,
а след това бързо се скриваше
в своя дом...
замислих се за живота си...
Миналото - задраскани с черно мастило остатъци от детска радост...
Настоящето - следи от прилежен почерк...
И други - не толкова изящни линии без никаква симетрия...
Бъдещето - празен лист хартия.
Бяла, непредвидима река,
чисто нов роман,
парче неотхапан ябълков резен
с течни нишки медено вълшебство...
Утрото миришеше все още на липов цвят,
примесен със сладка прасковена песен,
чийто диригент можеше да бъде вятърът...
А защо не и бялата, непредвидима река?
[...]
Отново погледнах към теб.
Бледосив силует, изчезващ отвъд хоризонта.
Плашещо красиво!
Мокри листенца стъкло,
осветени от слугите на залеза - умиращите слънчеви лъчи...
Магия от розов световъртеж и златна синева...
И самота!
Сляпо-движеща се самота,
придружавана от капчици няма вина!