liusito (Людмила Стоянова)
56 94
Aug 30, 2010, 9:33 AM

Магия 

  Poetry » Love
1116 0 3
Веднъж те няма,
после се появяваш на белия свят -
със глас изреваваш.
Растеш като гъба,
събираш мечти
и взираш се буден във хорски очи.
Сърцето ти мълчи,
не пей,
а тялото ти мисли, че живей.
Човек?
Не, само сянка от човека,
затворил се във своя ад ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??