Когато луната потъне в забрава,
когато дъждът студен неуморно вали,
когато мъглата непрогледна пада,
когато се пенят сурово морските вълни,
когато мълниите безмилостно пробиват небесните ширини,
когато облаците черни слънцето покриват,
когато бурята гората опустошава,

ти знай, че едно С Ъ Р Ч И Ц Е  за тебе тупти,
но с мощ на Атомна електрическа централа...
и виж, че тогава...

луната е направила лунна пътека за теб,
дъждът е спрял и ти явява приказна дъга,
в росата детелините са само четирилистни,
топло течение е обладало морските дълбини,
сега лястовичките порят небесните ширини,
а слънцето ти намига сред бели пелени,
сега и гората весело шумоли, и ти шепне:
"О Б И Ч А Й...!"