Две крачета – любима прегръдка.
В шепите ми – гърдите ти свежи,
а от устните, глътка след глътка,
аз отпивам, отпивам копнежи...
Необятност чаршафено бяла,
аз и ти сме превзели ефира,
плъзгам пръсти по свято начало,
песен сме на вълшебница лира.
Вплели сме и тела, и души,
в съвършенство, което обича!
Този свят не познава лъжи,
той до голо от тях ни съблича. ...