Магнолии
Обич, как ухаеш на магнолии!
А в очите ми разплискваш нежност.
Вятърът флиртува със косите ми,
но го прави фино и небрежно.
Полъх ми дарява аромата ти
с капчици небесно сини ласки.
Те със святост любят необята ни
сред светлинни причудливи краски.
Обич, как ухаем на магнолии!
По стъблата ни се втурва време,
във което сме преплели пръсти,
сякаш някой друг ще ни го вземе.
Как успяваш в бурите да пазиш
крехките листенца помежду ни?
Щом разцъфнат чувствата, запяваш
приказно ти с лястовичи струни.
Обич, как ухая на магнолии!
Любовта живота ми докосва.
Този допир ми е скъп и, моля те,
даже да пулсират в мен въпроси,
нека пак кръвта ми да се смее
с всяко мое следващо дихание
и да чувствам в мене че живее
цветето с магнолийно сияние!
© Цветето Б. All rights reserved.
