Май

Apr 25, 2018, 5:56 PM

Poetry » Other

483 6 5

Игла е светлината през деня.
Шие погледи, стъпки... пранета.
Очите ми с тропоска реставрира,
и думите, прошепнати едва -
парчета от разпада на сърцето,
погалва тя, целува и разбира.
***
Онова изгубеното време
и онова ненамереното
все така ме преследват.
Все едно Нещо
би могло да се случи, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Май

Want to read more?

Random works