Май
Игла е светлината през деня.
Шие погледи, стъпки... пранета.
Очите ми с тропоска реставрира,
и думите, прошепнати едва -
парчета от разпада на сърцето,
погалва тя, целува и разбира.
***
Онова изгубеното време
и онова ненамереното
все така ме преследват.
Все едно Нещо
би могло да се случи,
случайно и по случаен повод,
а аз няма да намеря думи
да го назова.
****
Черешата върза плод.
Ти върза кучето,
аз косата си.
Малко пролет и предвидимо
скъпа е сянката.
***
Закъснях ли
за бурята,
подкожните иглички,
издухания пясък?
В затворената книга
някой топли хляба.
Друг налива вино.
***
Тежка, бавна вода
превръща разстоянието в път
и подводни течения
влизат бавно
в гладните сетива
на стотици скрити
безумносини пристанища.
Превърнеш ли ръцете ми
в лебед,
душата ми ще има стръмен ръб.
Стъпалото към старт
е все високо.
Но всички романтични водоскоци
готови са
след твоя глас да тръгнат.
****
обичам всичкото време
което ми е нужно да заспя
като последна цигара
с връх към луната
като спомен за онези лудости
като изтрито червило
и безгримна чернова
в която дишат и зачеркнатите думи
като боса разходка
от едната ти ръка до другата
***
където свършват очите ни
започва небето
с разкъсана облачност
и птиците не са отшелници
в моментите
които ти показвам
влюби се в тях
за да станат и твои
и премести ръцете си
по посока на тишината ми
