RainaVakova
413 2666
25.04.2018 г., 17:56 ч.

Май 

  Поезия » Друга
347 6 5

Игла е светлината през деня.

Шие погледи, стъпки... пранета.

Очите ми с тропоска реставрира,

и думите, прошепнати едва -

парчета от разпада на сърцето,

погалва тя, целува и разбира. 

 

***

 

Онова изгубеното време

и онова ненамереното

все така ме преследват.

Все едно Нещо 

би могло да се случи,

случайно и по случаен повод,

а аз няма да намеря думи

да го назова.

 

****

 

Черешата върза плод.

Ти върза кучето,

аз косата си.

Малко пролет и предвидимо

скъпа е сянката.

 

***

 

Закъснях ли

за бурята,

подкожните иглички,

издухания пясък?

В затворената книга

някой топли хляба.

Друг налива вино.

 

***
 

Тежка, бавна вода

превръща разстоянието в път

и подводни течения

влизат бавно

в гладните сетива

на стотици скрити

безумносини пристанища.

Превърнеш ли ръцете ми

в лебед,

душата ми ще има стръмен ръб.

Стъпалото към старт 

е все високо.

Но всички романтични водоскоци

готови са

след твоя глас да тръгнат.

 

****

 

обичам всичкото време

което ми е нужно да заспя

като последна цигара

с връх към луната

като спомен за онези лудости

като изтрито червило

и безгримна чернова

в която дишат и зачеркнатите думи

като боса разходка

от едната ти ръка до другата

 

***
 

където свършват очите ни

започва небето

с разкъсана облачност

и птиците не са отшелници

в моментите

които ти показвам

влюби се в тях

за да станат и твои

и премести ръцете си

по посока на тишината ми

 

 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много обрани и чувствени миниатюри. И мноооого поезия, много!! .............
  • Перфектна, както винаги!
  • Ех, ама какви сте...с тези прекрасни стихове, как човек да не се разтопи и замечтае? Спечели ме, влиза в любими...чисто по женски с много прикрита страст и трепети...
  • Високо ниво на синтезирани чувства...
    Сдържан изказ,който блика с едва прикрит емоционален заряд.
    Поздравления,Райна!
  • 7 миниатюри, в които утолих поетичната си жажда. Толкова хубаво си се сетила да ги поднесеш в един поетичен цикъл, Райна. Ще си позволя да цитирам извадка от една от миниатюрите, която е с екзистенциален смисъл и отекна в моята палитра на поетично възприятие:

    "Тежка, бавна вода
    превръща разстоянието в път
    и подводни течения
    влизат бавно
    в гладните сетива
    на стотици скрити
    безумносини пристанища..."

    Поздравявам те за умението да пишеш и къси форми!
Предложения
: ??:??