ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Apr 26, 2014, 9:34 PM

Maйka

  Poetry » Civic
705 1 8

Откъсва времето със зъби пъпна връв,
да се роди един човек отново...
Една жена дарява свойта плът и кръв -
въздъхва писъчно една утроба...

С ръцете сгушва птичето в гнездото си -
прегръдката зачеваща възкръсва...
съдбата удря с ориста клемото си,
и влъхвите късмета си поръсват.

Една жена обрича се в безсъние,
сърцето ù от Ада взима заем...
Очите ù кръщават слъзни мълнии,
ръцете ù на стража са до края.

За майката животът е забвение,
смирение във манастир от обич...
и рожбата - едничко е спасение
от първородния ù грях към Бога...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0