Майка и дете
Черни, красиви очи
срещат топло лице.
Черни, гъсти коси
бъркат в чуждо сърце.
Топла, блага усмивка
поздравява образцово в захлас.
С блестяща, златиста обшивка
зашива радост направо във нас.
Чипо, малко носленце
открива всички черти.
Не шепа, а цяло моренце -
преобръща властни страни.
Могъщество, над което всичко тежи
или просто две грижовни ръце?
На две меки длани ще спи
уморена майката - дете.
Две майчини, тежки рамене -
на тях цял свят лежи.
Гледаща ожулените детски колене,
тя с детето скърби.
Уморени, неспирни крака
тичат недостижимо напред.
Ще достигнеш ли тези бързи слова?
Усмихни се, защото рисувам твоя портрет!
С бяло, ангелско лице
светиш пронизващо и бяло.
С бумтящо и безстрашно сърце
ме измъкваш от живота цяло.
Една си ти - жена недостигната!
Една си ти, една майка!
Една си ти, която е постигнала
това, което други не можаха!
© Милена Йорданова All rights reserved.
