Тя ме чака от вратата
да ме заговори.
Ситни стъпчици след мене.
Ситни думи рони.
Аз се мъча да остана
сам-сама за малко,
тя не сеща се и с поглед
ме поглежда жалко.
Цял ден е сама-самичка,
за любов копнее,
чак когато аз се върна,
почва да живее.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Бучка ми заседна на гърлото!
Великолепно е!
Най-сърдечен поздрав, мила!