С неизчерпаеми ресурси
дарила ни е майката земя,
със силата си разлюлява,
тъй всичко има си цена.
Изпраща ни предимно знаци,
не моли и не възпитава,
а ний държим се кат' глупаци
душите ни застинали кат' лава.
Магнитни бури, земетръси,
наказва ни с кипящата си мощ,
за дейността човешка сметка търси,
светът е труден и все по-лош.
© Виктория Тасева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
