Jul 19, 2009, 11:31 PM

Мажоретка кокетка

  Poetry » Other
1.1K 0 10

ако знам къде точно е края на света
и прекалената интелигентност не ми докара
анорексия
или леки кардиологични проблеми
ще понасям дъжда останал по-дълго от обичайното
анасоновите напитки
ще спра да се страхувам от покриви
гръмотевици
спукана тишина
ще опъна шезлонга на ръба на секундите
ще впиша тъгата отвъд хоризонта
с една дума
майната ти или там каквото се казва
ще смилам липсите ерес ту
като мед на гладно
ще крада слънчевите зайчета на децата
един акордеон залепен с тиксо
в чиито клавиши живеят очи
истините внушени малко преди обяд
фабриката за щастие
и пухчо целуффчо
ще съм съобщение
получено в неподходящо време
с верни притежателни местоимения
ми
а
м
о
р
ще превъртам кадрите напред
сутрин
и по всяко време на забравянето
ашлин и други
стига да знам къде точно е края на света

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...