May 10, 2009, 11:03 AM

Майска нощ

1.7K 0 35

 

Птича серенада

буди тишината.

С трепетна наслада

пълни сетивата.

 

Влюбен в хора чуден,

бродещият вятър

шеметно танцува

танц на свободата...

 

Чиста като бисер

майска нощ сияе.

Лунен прах се сипе

в сънища наяве...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като приказка е!
  • Тази картина е болезнено красива! Много ми напомня на онзи любим мой стих на Ботев "Хаджи Димитър". И по сециално този незабравим куплет:
    "Настане вечер - месец изгрее,
    звезди обсипят сводът небесен;
    гора зашуми, вятър повее, -
    Балканът пее хайдушка песен!"
    ... казвам това не за да търся паралели между двете. Все пак никога няма да се роди втори Ботев Но искам да покажа как силно влияеш на читателите !!!
  • Ласкави, тревите
    пръскат аромати,
    смеят се звездите
    и разсипват злато
  • Благодаря ви! Обичам и майските дни...

    Джейни, нямаш никакъв проблем! За щастие, пръчицата все още не съм я загубила /за сведение, тази зима посях 3 чадъра.../

    Георги, твоята рима се оказа по-точна!

    Елена, пиле шарено!

    Петя, трогна ме! И аз не мога да устоя на птичите песни и туй то...


  • Ох Вилданче!Много хубаво!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...