Майски макове
Задъхана тичам през майски поля,
постлани със черги от лайка и макове,
нозете ми боси се сливат с пръстта
в земята на древните канове.
Над мене небето разпуска коси
от вятър и слънчеви мигове,
вдишвам дълбоко, отварям гърди…
Мирише на вкъщи и стига ми
да лежа сред откоси от майски треви,
да ухае на древност и тайнство
от земята свещена на моите деди.
Земя като длан - неземно богатство.
И когато сълза съм, и когато боли,
ще се връщам сред майските макове
да оставя сърцето си в тези дивни земи,
на предците със силата да лекувам душата си.
© Биляна Битолска All rights reserved.
