Пак започва война,
всички вкъщи се крием
и крещим “Свобода!”
пред екрана и пием.
A далече от нас
малки хора умират
от ръката на власт,
дето всичко им взима.
Падат бомби навред,
гледаме новините
и се чудим във ред
ли сме всички с главите.
Щом човешката смърт
сме превърнали в шоу,
във което страхът
ни разделя отново.
Пак започва война,
пак герои ще има,
но дали свобода
се постига със сила?!
© Веселин Веселинов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
