Пак започва война,
всички вкъщи се крием
и крещим “Свобода!”
пред екрана и пием.
A далече от нас
малки хора умират
от ръката на власт,
дето всичко им взима.
Падат бомби навред,
гледаме новините
и се чудим във ред
ли сме всички с главите.
Щом човешката смърт
сме превърнали в шоу,
във което страхът
ни разделя отново.
Пак започва война,
пак герои ще има,
но дали свобода
се постига със сила?!
© Веселин Веселинов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
