Малка черна рокля,
тежкият парфюм -
устните си мокря
и шептя наум;
пусната косата,
погледът зелен,
музика в душата,
бронзовият тен,
дрезгавата нотка
на възбуден глас,
мъркане на котка
и разнежващ джаз.
Роклята - на голо
се оказва тя,
„Да, това е соло,
точно песента!”
Малка черна рокля,
тежкият парфюм,
той сега ме стопля
и крещя наум!
© Яна All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
