9.01.2011 г., 15:40

Малка черна рокля

2.9K 0 6

Малка черна рокля,

тежкият парфюм -

устните си мокря

и шептя наум;

пусната косата,

погледът зелен,

музика в душата,

бронзовият тен,

дрезгавата нотка

на възбуден глас,

мъркане на котка

и разнежващ джаз.

Роклята - на голо

се оказва тя,

„Да, това е соло,

точно песента!”

Малка черна рокля,

тежкият парфюм,

той сега ме стопля

и крещя наум!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...