Малка мома
На хорото я посаках -
румена и бяла...
И на тате дума рекох:
Обич ме изгаря!
Хубост, от шикер, та лепне,
стан - чевръст, тополен,
огън в устните ù стъкнат,
погледът ù – пролет...
Таз момичка, като слънце,
ще я взема, тате,
нивите ще сея – зрънце
да родят богато...
Ще я искам, малка Рада,
ако ми пристане,
къща чудна ще захвана,
точно на мегдана...
Ще отпуша търговийка
и дюкян ще спретна -
само да е моя, тате,
хубостта ù сетна...
---------------------
И когато, вечер късно,
до оджак се смушим,
във прегръдки снежнобели
юнаклък ще сгуша...
© Михаил Цветански All rights reserved.
