Малката Мила

Рисунка с пастели на малката Мила,
изобразила река и небе.
И цветенца в полянка е натъкмила,
полюшвани от пърхащ ветрец.

Няма претенци, драми, позьори.
Простичко - 3 цвята и листа бял.
Реката за детските спомени ромоли,
а цветята... всеки като дете е мечтал.

Учителят строго я гледа и критикува:
"Без слънце и птици е твойто небе!
Без къща, без двор... Риба в реката не плува.
Без идея, без сюжет... на къде...!?

Момче или момиче... нещо "Човешко"
нужно е да съживи белия лист!"
А тя го погледна леко с насмешка:
"Аз съм художник, не илюзионист!"

Намусен, недоволен, той пак се вглежда
в картината на невръстния творец:
"Не, не, не може, толкова странно изглежда!..."
Ще му се всичко да е под конец.

А Мила усмихната листчето взе си.
Пастелите нежно прибра...
"Мила! Говоря сериозно... Къде си!?
Време е да станеш жена!"
"Аз?! Жена?! Аз сънувам принцеси!
Бера им цветя край безрибна река!"