Нещо човърка,
нещо поправя.
(по-скоро разваля).
Гледа те умно
и отговаря сладкодумно.
– Не е вярно!
Все е прав.
Не отстъпва
и цветята подръпва.
С тапи в ушите
прави си белите.
Одрани са коленете –
зиме и лете.
Само Мецана
го хваща в капана.
Очите бавно затваря
и вече не проговаря.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
