Малшанс
Там, в кулата висока, непристъпна,
от здрав бетон и арматура яка,
живяла в плен Красавицата скръбна,
с надеждата, че Принца ще дочака.
Магьосник зъл заложил и капана
по някаква приумица жестока.
Тя имала компания отбрана –
пет черни паяка и три мишока.
Била в килия не една година
и даже си настъпвала косите,
че стигали до метри – десетина.
Без одеяло, спяла с тях завита.
Току излязла тя от пубертета
и случило се чудо непонятно.
С дрънчене шумно царската карета
сред облак прах пристигнала внезапно.
Изскочил Принцът влюбен през вратата.
С какъв акъл!? Дори не бил я виждал!
Но в приказките са така нещата...
И ударно хормонът му прииждал.
Извикал той: ,,По теб ума си губя!
Предсказаха, че тук ще те намеря.
Аз кльощав съм и няма да те скубя.
Пусни косите, да се покатеря!"
От кулата се чули плач и вопли.
Река сълзи, солени, в миг потекла.
Красавицата бършела сополи,
разциврена и хълцаща му рекла:
,,О, Принце, нямаш даже и идея,
доколко са ти криви всички сметки.
Дори да се покажа аз не смея.
Напразно търка скъпите подметки.
Пред теб не искам тук да се изложа.
Ти силен си, ще го приемеш мъжки.
Магьосникът острига ме до кожа,
веднага щом разбра, че имам въшки."
© Vasil Ivanov All rights reserved.
The work is a contestant:
Пропуснал бях тази творба, но сега й се насладих!...Много си добър, приятелю!...Бог е благословил перото ти!...Бъди жив и здрав и все така да ни радваш с творбите си!...
