Jul 11, 2008, 11:18 PM

мама

  Poetry » Other
1.1K 0 1
мама когато започне да боядисва
взима валяка и боята и всичко
около нея е изцапано с боя
дори и мама е изцапана 

и когато изцапа с боя пода
нейната малка дъщеричка
взима мокър парцал и започва да чисти
а мама където и да е мине с валяка
навсякъде пак изцапва

моята мама няма да се научи
че трябва по малко да цапа
и капне ли малко боя после трудно се чисти
а това така и не можа да го разбере

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...