МАМА СИ ОТИВА
… мама тази вечер си отива, вперила в Отвъдното очи,
и дано във Рая е щастлива, Бог за нищо да не я сгълчи! –
с бархетната рокля на дивана, с блузката на рехаво каре,
Бог работи сякаш втора смяна – и в зори ще си я прибере,
неин бях до сетните минути, но, за жалост, свършиха се те,
бях дете на топлите ѝ скути, бях и старец, тръгнал към стоте,
С нея бе съдбата ми красива, тя бе мой сън, Обич, стих и свяст!
Мама тази вечер си отива. Следващият – може би? – съм аз.
Римите, коитго съм ти писал, нявга Бог дано ми ги прости?
Сбогом, Мамо! Аз бях светла мисъл в твоите несбъднати мечти.
12 януарий 2025 г. ...