Feb 4, 2025, 1:56 PM

Мама си отива 

  Poetry
90 5 4

МАМА СИ ОТИВА

 

… мама тази вечер си отива, вперила в Отвъдното очи,

и дано във Рая е щастлива, Бог за нищо да не я сгълчи! –

с бархетната рокля на дивана, с блузката на рехаво каре,

Бог работи сякаш втора смяна – и в зори ще си я прибере,

неин бях до сетните минути, но, за жалост, свършиха се те,

 

бях дете на топлите ѝ скути, бях и старец, тръгнал към стоте,

С нея бе съдбата ми красива, тя бе мой сън, Обич, стих и свяст!

Мама тази вечер си отива. Следващият – може би? – съм аз.

Римите, коитго съм ти писал, нявга Бог дано ми ги прости?

Сбогом, Мамо! Аз бях светла мисъл в твоите несбъднати мечти.

 

12 януарий 2025 г.

гр. София, 20, 35 ч..

© Валери Станков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??