Apr 6, 2025, 9:01 AM

Мамка му стара-не може да бъде

  Poetry
250 0 0

The work is not suitable for people under 18 years of age.

МАМКА МУ СТАРА-НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ

 

Утро ранно,слънчево и приветливо,

час пик-всички отиват на работа,

трамваят претъпкан като дамско сърце-

винаги влюбено лудо и страстно,

а един мъж постоянно пребледнява и се поти

и на глас неспирно,ядосано,разгорещено повтаря,

-Не може да бъде-мамка му стара!-

Всички започват тревожно да се озъртат

към мястото,от дето се чува плътния глас,

а една дама близо до него се престрашава;

-Господине,добре ли сте?Явно нещо

много важно,страшно Ви притиска,тежи Ви-

защо не го споделите със всичките нас,

та,да понесем малко и ний от товара,

след което може би ще усетите

облекчение и ще излезете по-леко

от злата магия на Вашия транс?-

Човекът се сепва и се оглежда,

като попаднал в друга реалност

и размерено бавно отново повтаря

объркания си настоичив речитатав.

-Мамка му стара-не може да бъде,

жена ми тази сутрин рано,рано роди.-

-Та,какво по-хубаво от това?-,

отговаря му солидарно трамвая.

-Мамка му стара,роди ми близнаци!-

-Но това трябва да ви прави щастлив,

а не до безкрай да повтаряте,

мамка му стара-не може да бъде,

не рядко се случват и такива неща.-

-Да бе,разбирам,мамка му стара,

но не съм изобщо наясно,

защо едното е черно,а другото бяло?-

Целият трамвай застива смутено,

тишината с нож да я режеш,

но изведнъж-отвсякъде гръмва сплотено;

-Мамка му стара-не може да бъде!-

 

05.04.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...