Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Jul 11, 2005, 9:32 PM

Maмо 

  Poetry
1105 0 4

И тази нощ  сънувала съм,  мамо,

на прага тихо как  ме чакаш
и лутах се, дорде достигна твоето рамо,

да ме прегърнеш и целунеш.

Към мен ръце протегна  ти молитвени.
Сълзите ми на твоето крехко рамо.
На устните ми думите единствени -
ти, моя мила, мила мамо.

Бе топло с теб до старата камина,
а хлябът вкусен от твоята ръка.
Събудих се - студено, вън е зима...
и дълго, дълго плаках след това.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Промених първия куплет,но нищо повече.Надявам се така да ви хареса.
  • Това е много хубаво...последният куплет ме разтърси..
  • И на мен нещо не ми харесва първия коплет...Главно е добре да се доизпипа:
    "а колко лутах се дорде намеря
    твоето рамо,"
    А последния наистина е хубав
    И понеже темата е чувствена, айде и от мен едно 6
  • Стихът е прекрасен, но първият куплет има нужда от доизпипване. Следващите два са разкошни. За тях едно 6, с препоръка да опиташ да го оправиш в началото. Ще си позволя да импровизирам нещо с твоите думи, ако ми позволиш:
    Нощес отново те сънувах мамо,
    стоиш на прага с очакващи тъжни очи.
    А аз се лутах и мечтаех само
    да ме прегърнеш и помилваш както бе преди.

    Към мен ръце протегна ти молитвени
    и сълзите ми плъзнаха по крехкото ти рамо.
    А устните ми промълиха думите единствени-
    ти моя мила, мила мамо.

    Третият ти куплет е наистина прекрасен, него не бих си позволила да променям.......много, много ми хареса.
Random works
: ??:??