Jul 11, 2005, 9:32 PM

Maмо

  Poetry
1.3K 0 4

И тази нощ  сънувала съм,  мамо,

на прага тихо как  ме чакаш
и лутах се, дорде достигна твоето рамо,

да ме прегърнеш и целунеш.

Към мен ръце протегна  ти молитвени.
Сълзите ми на твоето крехко рамо.
На устните ми думите единствени -
ти, моя мила, мила мамо.

Бе топло с теб до старата камина,
а хлябът вкусен от твоята ръка.
Събудих се - студено, вън е зима...
и дълго, дълго плаках след това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Промених първия куплет,но нищо повече.Надявам се така да ви хареса.
  • Това е много хубаво...последният куплет ме разтърси..
  • И на мен нещо не ми харесва първия коплет...Главно е добре да се доизпипа:
    "а колко лутах се дорде намеря
    твоето рамо,"
    А последния наистина е хубав
    И понеже темата е чувствена, айде и от мен едно 6
  • Стихът е прекрасен, но първият куплет има нужда от доизпипване. Следващите два са разкошни. За тях едно 6, с препоръка да опиташ да го оправиш в началото. Ще си позволя да импровизирам нещо с твоите думи, ако ми позволиш:
    Нощес отново те сънувах мамо,
    стоиш на прага с очакващи тъжни очи.
    А аз се лутах и мечтаех само
    да ме прегърнеш и помилваш както бе преди.

    Към мен ръце протегна ти молитвени
    и сълзите ми плъзнаха по крехкото ти рамо.
    А устните ми промълиха думите единствени-
    ти моя мила, мила мамо.

    Третият ти куплет е наистина прекрасен, него не бих си позволила да променям.......много, много ми хареса.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...