Mar 8, 2009, 9:39 AM

Мамо

  Poetry
1.3K 0 12

 

Твоето име е свято и мило,

също като на древна, омайна кралица,

и никой, никога не е открил,

ореола блестящ върху  теб на светица.

 

Моите грешки към тебе са много,

но всяка една ми прости,

не ме поглеждай всякога строго,

защото всеки по малко греши.

 

Обичта си ти давам изцяло,

а не винаги тя си личи

и предишното мъничко бебешко тяло,

се стреми да стане принца но твоите мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...