Майчице моя, не трий си сълзите,
остави ги и болката с тях изплачи,
зная, не от хубаво е среброто в косите
и обидата уж скрита, но по лицето личи.
Зная, мамо, а бях и свидетел
на тежките думи, отровни лъжи -
в живота ти нямаше един благодетел,
не затова ли си днес ''кожа и кости''?
Не беше ти само съпруга и майка,
вълшебница съща в хорски очи,
но за своите послушно магаренце беше,
научено покорно да работи и мълчи. ...