„Мандолината на капитан Корели”*

„Мандолината на капитан Корели”*

              (по едноименния  филм)

    През м. Септември 1943 год., немците избиват

хиляди италиански войници на гръцкия остров

Кефалония в Йонийско море.

  През 1953 година острова е разрушен от опустоши-

телно земетресение.

Тя, цялата история, е тъжна,

но както и в реалния живот-

в подробностите винаги е длъжна

да има и щастлив, резервен ход...

... Бушувала по бойните полета

в безумна лудост кървава война,

а малък остров запилян в морето

живеел в своя дял от Вечността.

Кипарисите като за молитва

се взирали във южното небе,

а птиците, от хълма дето литвали,

гнездели там безкрайни векове...

Тук хората живеели си просто:

ловели риба, правели деца,

в неделята- на църква и на гости,

и с тъжни песни в малките селца...

... Но някак си объркано, нехайно

войната и на острова дошла:

с мелодия, съвсем необичайно,

от мандолина звъннала в нощта...

Дошли войници... Островът с послания

изпълнил се и с чуден аромат

от цъфнал олеандър и желания:

все същите, от как светува свят...

А от потомците на Казанова

не искай някой нощем да заспи

щом въздухът е пълен с нещо ново,

а островът- със хубави жени

и весела мелодия се носи

от нежна мандолина из нощта,

а някъде жени танцуват боси

и обещават лудост във страстта!...

... И някак си забравили войната,

и в същност за какво дошли са тук...

Защото окупирали страната

във някакъв безумен махмурлук

след толкова разюздано пиянство

на толкоз шизофренни тържества...

... А тая мандолина с постоянство

обсебвала ги с усет за жена...

Животът пак със своите предишни

пристрастия завръщал се сега

и някак си нелепи и излишни

били суровите закони на дълга...

Една жена, божествена и мила,

когато за любов е дала знак-

съдбата ти е вече предрешила,

но няма как сама да ти е враг!...

... Историята нека тук да свърши

с оная мандолина във нощта,

не искам любовта да се прекърши

в абсурда на поредната война!!!

... А някъде по бойните полета

се леела кръвта като вода

и с гарги по убитите момчета...

... И никой не възкръсвал след това!...

Коста Качев,

15.11.2013 год.