Манон Леско
Манон Леско, Манон Леско,
при мен дойде, докато спах.
И ми направи... Ох, какво
да кажа, просто ме е страх.
Жената да не разбере,
децата да не ми се смеят.
Че го направи тя - добре,
ама защо и аз на нея?
Аз отначалото не щях.
Нали сме християни - грях!
Но тя се гушна и ме хвана,
и стана тя, каквато стана.
Докато пипаше - стоях,
докато галеше - търпях,
докато близа - издържах,
като засмука - не можах!
Отвърнах точно реципрочно,
асиметрично, адекватно
и, респективно, двупосочно,
и главното - нееднократно.
Сега разбра ли ме защо
чаршафа мокря призори?
Нощеска бе Манон Леско.
Довечера е Бовари.
© Райчо Русев All rights reserved.
