May 3, 2013, 2:24 PM

Мария

  Poetry » Civic
913 1 1

Мария е името на майката на бога,

име което да забравя не мога!

 Тя родила го като всяка майка,

дарила го с любов, обич и грижи без да се вайка.

Баща му бил човек обикновен,

но синът му живее в душите ни обожествен.

Създаден да спаси хората от лошото в тях.

В това вярваме, проповядва ни го старият монах.

Повел ги срещу злото, омразата и егоизма

и на управниците идиотизма.

Повярвали му хората добри,

с него вече не били сами.

Хората шепнеха – Обикни го -

и пак от тях се стигна до - Разпни го.

 

Остана в душите ни един герой,

Исус Христос, твоя бог наречи го.

 

Убиха го, но той възкръсна и се прероди,

в сърцата и в душите ни се възроди.

 

И вярват му хората и днес в щастие и беда,

помага на добрите и наказва лошите сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...