Марш към безкрая

Jan 2, 2011, 4:17 PM

Poetry » Other

719 0 9

Плаче южнякът в полята
с гласа на самотно дете -
цвете, посечено сляпо
от някой безимен палач.
Преследвайки страшния такт,
редом с машините крачим.
Още дулата димят. Сърцата
изтръгнахме. Мъртви сме, значи.
Не ще те зърна, чудна Еос*,
не ще усетя вече твоя плам!
С утрото ще долетиш, но аз
навярно няма да съм там... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Марш към безкрая

Искате да прочетете повече?

Random works