Jan 2, 2011, 4:17 PM

Марш към безкрая

Poetry » Other

817 0 9

Плаче южнякът в полята
с гласа на самотно дете -
цвете, посечено сляпо
от някой безимен палач.

Преследвайки страшния такт,
редом с машините крачим.
Още дулата димят. Сърцата
изтръгнахме. Мъртви сме, значи.

Не ще те зърна, чудна Еос*,
не ще усетя вече твоя плам!
С утрото ще долетиш, но аз
навярно няма да съм там...

*Еос - богиня на зората в гръцката митология.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stel88 (Стеляна)

Алекс,... нямаме сърца (така е), не виждам какво ни разграничава от машини. Поздрави.

2011-01-16T11:01:22+02:00
longin (Любомир Деничин)

Честита нова година Саше...Много Зори ще зърнеш сигурен съм!!!Поздрав и се усмихни!!!

2011-01-04T10:33:56+02:00
danigallery (Йорданка Господинова)

Хубаво е,макар и тъжно!Нека Новата да е по-весела,по-красива и все така талантлива!

2011-01-03T23:25:22+02:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Да ти е честита Новата година, Сашо! Вярвам, че ще зърнем Зора, но бая Зор ще гледаме дотогава!

2011-01-03T22:09:24+02:00
Apokaliptiks (Апокалиптикс А)

Както винаги прекрасно ...

2011-01-03T21:19:03+02:00