Mar 1, 2009, 9:11 AM

Мартенско

  Poetry » Other
998 0 5

 

Баба Марта Мартуша

Малък Сечко не слуша.

На вратата почука

весела и засмяна,

във пъстроцветна премяна.

После бърже събуди

Слънчо и му заръча -

да постопли, да сгрее

със усмивка Земята.

Да разпукат цветята,

Да зарадват децата.

Дар дарува за всички

жълт минзухар, бяло кокиче.

На децата закичи

Бели-червени връзчици -

мартенички им върза -

да растат здрави, честити!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...