Anouk (Ния Кирилова)
15 0
Jan 30, 2007, 10:13 AM

Мартини с резенче луна 

  Poetry
865 0 10
Ще ми попееш ли?

Тази нощ звездите са далечни
и облаци метат небето
пред лимонена луна.
Спомняш ли си?
Нашите делфински песни...
Изпей ми, моля те,
една от тях.

В коктейла ми маслинката се дави,
ала нямам сила да я вадя на брега.
Може би е много, много късно...
Преди време се удавих в любовта.

Ако запееш, може да се случи чудо -
мартинито да стане сухо и да се отвори път,
дъга да грейне над луната-резен,
Христос да спре да носи този кръст...

Кой знае?

Не мисля, че познавам чудесата.
Случвали са се преди да се родя.
А познанието мое все опира
до думи като "оцеляваща жена".

Може би такава е причината
да я има и вселенската тъга?
Тъгуват ли делфините? Как мислиш?
Или просто в края се добират до брега?

© Ния Кирилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??