Машината
908
0
1
Машината се движи неуморно,
поскърцва в стария си ритъм,
тъга в мъгла, простряла се около нея,
скрибуцане и пак напред до края.
Трошейки клони, извън пътя,
пробужда древните дъбрави,
ръце извиват немощни дървета в здрача,
за мириса на мухъл отговорни.
Немощно място в
невзрачен час,
машинно масло
и вик без глас!
Без нас! Това е!
поскърцва в стария си ритъм,
тъга в мъгла, простряла се около нея,
скрибуцане и пак напред до края.
Трошейки клони, извън пътя,
пробужда древните дъбрави,
ръце извиват немощни дървета в здрача,
за мириса на мухъл отговорни.
Немощно място в
невзрачен час,
машинно масло
и вик без глас!
Без нас! Това е!
© Иван Иванов All rights reserved.
