Машината

Jun 12, 2009, 9:37 PM

Poetry

723 0 1

Машината се движи неуморно,
поскърцва в стария си ритъм,
тъга в мъгла, простряла се около нея,
скрибуцане и пак напред до края.
Трошейки клони, извън пътя,
пробужда древните дъбрави,
ръце извиват немощни дървета в здрача,
за мириса на мухъл отговорни.
Немощно място в
невзрачен час,
машинно масло
и вик без глас! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Нещата, които си струват
I don't feel alive.

I breathe, but I don't feel alive. I cry and my tears are cold. I die, but you can't see my blood. E...
Through the Threshold

Words drip into the mind Like tap water drops To disturb fragile sleep It's her fingers tapping Sync...
***

I am free like the wind - just one of a kind. You should know that I am a crazy lady, do you mind? Y...

More works »