Jun 11, 2007, 7:37 PM

Маска

  Poetry
722 0 2

                                                  МАСКА

            Прибрах се у дома и потънах в спокойствие.

            Търсих смисъла на деня, но го открих в нощта.

            Вечер търся смисъла на живота, нощем го откривам.

            Аз съм онзи, който се уморява да търси, но не спира.


            Болят ме раните, които съдбата ми нанесе.

            Няма кой да ги превърже, кой да ги заздрави.

            Те кървят, трудно зарастват, те ме убиват.

            Още съм жив, значи още съм полезен тук.


           Мислех си, че познавам себе си, но съм се излъгал.

           Познавам характера си, но не и същността си.

           Търся истинското лице на душата си, а откривам маска.

           Маската, която Бог ми сложи, за да не ме разпознаят!


           Но Бог не слага на никого маска, хората го правят.

           Затова аз се излъгах и се скитах из реалността, а открих лъжа.

           Бог не иска да сме суетни и лицемерни, лъскави и спeциални, a

                                          искрени и честни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бен Ар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...