Jun 25, 2008, 9:56 PM

Маскарад

  Poetry » Love
623 0 0
 

Вече свърши маскарада,

вярвам, знаеш го и ти.

С риск лъжата да пострада

във очите ми се взри.

 

Там ще видиш себе си оголен

и от грижи глупави на делника спасен,

за бъдещето чуждо безпокоен,

но от сладка болка на блаженство покосен.

 

Там ще видиш ярки своите миражи

страсти, светли блянове, любов, мечти,

на душите наши те са верни стражи

и пазителки от страшните злини.

 

Да, в очите ми пошлостта ще блесне,

лудостта на грешния ни свят.

Знам, страхът ми много ще те стресне,

та нали тези страхове и в тебе спят.

 

Вече свърши маскарада.

Просто маската свали!

Тя едва ли ще ти трябва...

Виждаш, вече сме сами.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Матева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...