Feb 8, 2007, 3:47 PM

Матроната пристига властна

  Poetry
767 0 6

 

 

При мен дойде сама Изида,

повела още цяла свита,

а там стоеше и Темида,

готова смело да ни пита:

животът според вас прекрасен,

за всеки се разгръща като скъп,

но често пъти е ужасен

и става зъл и непосилно тъп.

 

Разбрах аз думите й мъдри,

съзирайки една робиня

със морно разпуснати къдри,

в банята да чисти тиня -

над ваната с изящен ръб

сапун от нея тя отмива,

привикнала е да превива гръб,

а чувства, че така не бива.

 

Матроната пристига властна –

прилича тя на стара фреска:

разнежена и сладострастна

с грива буйна – на прическа.

Край нея се разнася тихо звън

за представата за божество,

което ще потъне в сън

под грижите на друго същество.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...