Aug 7, 2006, 8:34 PM

Маяк 

  Poetry
777 0 4
Обичах навремето бясно да карам...
Не слагах коланите, порех шиканите...
Любов да раздавам и да получавам...
Не мислех за раните, чупех диваните...

Обичах навремето песни да пея...
Не мислех за лошото, карах през просото...
Не знаех, че някой ден ще онемея,
в живота на тотото друго бе мотото...

Обичах за себе си само да мисля...
Не слушах ги другите, виках им - лудите...
Един ден душата ми странно увисна...
Течаха секундите, равни на нулите...

Животът през борда изхвърли ме грубо...
Гребях до побъркване - няма измъкване...
Като двигател се включих на турбо,
без миг за отдъхване, жадна за хвръкване...

Научих се как брегове да намирам...
Надушвах я сушата, с дъх сетен в гушата...
В маяк се превърнах, та други да спирам,
които отдето се връщах се спущаха...

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??