Обичах навремето бясно да карам...
Не слагах коланите, порех шиканите...
Любов да раздавам и да получавам...
Не мислех за раните, чупех диваните...
Обичах навремето песни да пея...
Не мислех за лошото, карах през просото...
Не знаех, че някой ден ще онемея,
в живота на тотото друго бе мотото...
Обичах за себе си само да мисля...
Не слушах ги другите, виках им - лудите...
Един ден душата ми странно увисна...
Течаха секундите, равни на нулите... ...