Jul 21, 2009, 9:14 PM

Мечта...

  Poetry » Love
958 0 4

 Разтапял ли си късче лед

 с голи ръце?
 Целувал ли си

слънчеви лъчи?

Докосвал ли си
мраморно море?

Горял ли си в

пожара на едно сърце?
Представи си сърцето ми -

късче лед...

Представи си устните ми -

слънчеви лъчи...

Представи си лицето ми -

мраморно море,

а любовта ми -

пожарът на едно сърце!

Нима се страхуваш от мен,

та аз съм щастие, мечта.

Помечтай за миг поне,

превърни ме в реалност,

за да съм истинска жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...