Аз срещнах своята мечта - не знаех,
че толкова прекрасна е била.
А все надежда имах в час омаен
да се издигна с нейните крила.
Света да видя променен, отворен
и по-красив през нейните очи.
Това мечтата моя вече стори
и аз съм по-добра, и ми личи.
Почувствах се отново окрилена,
тъй както в детските щастливи дни.
Със теб, мечта, съм пак благословена.
Съня ми неспокоен целуни.
© Гинка Гарева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
