Аз срещнах своята мечта - не знаех,
че толкова прекрасна е била.
А все надежда имах в час омаен
да се издигна с нейните крила.
Света да видя променен, отворен
и по-красив през нейните очи.
Това мечтата моя вече стори
и аз съм по-добра, и ми личи.
Почувствах се отново окрилена,
тъй както в детските щастливи дни.
Със теб, мечта, съм пак благословена.
Съня ми неспокоен целуни.
© Гинка Гарева All rights reserved.