Apr 4, 2009, 10:23 PM

Мечта

  Poetry » Love
580 0 0

Дълго мечтах за това,
към леглото да те прикова.
Да имам теб по всяко време,
докато сън не ни обземе.
Нежно, бавно теб да любя,
не искам да те губя.

Знам, времето е малко,
мислеше ме за самохвалко.
Но желанието безкрайно
стана много трайно.
Давахме си ний почивка
под влажната завивка.

Е, продължавах аз от там
в теб бурно да се вплитам.
И винаги те тихо питах
много ли на теб налитах.
Вече ти оплаквания не споделяш
и нуждата от удоволствия надхвърляш.

Така неспирно времето лети,
докато реалността не връхлети.
Празникът ни кратък беше,
но лицето ти блестеше.
Може би щастието там седеше,
нищо, че коремчето болеше.

Тръгнахме по пътя към нея,
реалността, искам да попея.
Но думи не излизат, само плач,
време - смъртоносният палач.
То на нас не ни прощава,
мечта - душите ни гощава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фубар Фубаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...