МЕЧТА

Когато бях малка, имах една мечта

и тя бе да полетя.

Глупава мечта, ще кажете вий,

та нали съм човек, как бих могла да летя!

Но когато бях малка, бях наивно хлапе,

което си мислеше, че всичко, което лети, се яде.

Когато поотраснах, вече имах друга мечта,

да имам съпруг и цял футболен отбор деца.

Повърхностна мечта, ако мога така да я нарека.

Годините летяха и мечтите се меняха.

Една от тях бе кръвта си да дарявам на нуждаещите се.

С друга  исках света да променя,

да няма грабежи и убийства

и всички да живеем в една „Утопия”.

Но само човек не може да направи това,

независимо дали президент или бог е той или тя.

Исках да се махна от дома,

да живея вече сам-сама

и да мога да спра непрестанната война.

Да! Светът води постоянна битка за власт и пари.

И докъде водеше тя, освен към гибелта

на милиони мъже, жени и деца.

Учих дълги години, но имаше защо,

работих в ООН, посещавах много градове

и помагах на нуждаещите се.

Президент исках да стана, но докъде ме доведе това.

Политиката – най-мръсната и коварна игра.

Седях си на стола и правех добрини,

но не знаех, че всъщност не е така

и че не аз командвам парада,

и без да се усетя, години наред

играех по нечии други правила.

Когато усетих таз измама, бе вече твърде късно...

Опитах да оправя аз много неща, но разбрах,

че е време да платя нужната цена за мойте грехове.

Тогава научих смисъла на тез откровения,

които гласяха, че пътят към ада бил посеян от добри намерения.

Умрях и полетях към безкрайното небе

и се сбъдна най-сетне най-желаното от мен.

Но защо трябваше да става всичко това,

заради мен да умират безброй хора…

Нямаше ли да е по-лесно, ако таз мечта се бе сбъднала първа,

или най-добре ако не се бях раждала въобще.