Нека бъда капка в океана.
И роса, от слънцето огряна.
Бегъл лъч, по прозорците да тичам.
И да знам, че някого обичам.
Нека бъда лист в гората.
Или цвете в полята.
Полъх лек, от вятъра отнесен.
Плах и нежен като песен.
Нека да съм малка фея,
в облаците да живея,
и да слизам на земята
в сънищата на децата.
© Поля Христова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
