Мечта
696
0
1
Тази нощ ще пиша аз за тебе,
ненадейно как дойде при мен,
склоних глава на твойто рамо
и уморена тихичко заспах.
А небето - синьо и омайно,
с ярки, нежни хиляди звезди.
Между тях провира се луната,
сякаш малко сърпче във жита.
Тишина е. Всичко спи...
Тих ветрец полъхва...
Само аз не спя, любими.
А може би и ти...
Ти щастлив си, знай това,
победил мен - силната жена.
Аз искам са ти кажа само:
"Никога не казвай "няма..."
Аз казах и сгреших...
© Вили Драганова All rights reserved.
